Автор Тема: Иван Шишман  (Прочетена 1163 пъти)

0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

Неактивен topor

  • ЕДИНАК
  • ******
  • Публикации: 547
  • Рейтинг: +94/-2
  • Пол: Мъж
Иван Шишман
« -: Февруари 23, 2014, 12:38:31 pm »
Най отдолу има интересни предания за Гроба на Иван Шишман!

http://liternet.bg/folklor/sbornici/shapkarev_2/content.htm

Моля който разбира да ги направи на отделни линкове, ако разбира се смятате че си струва.

Неактивен kompira

  • Видин
  • ХАЙДУТИН
  • *
  • Публикации: 75
  • Рейтинг: +28/-1
  • Пол: Мъж
Re: Иван Шишман
« Отговор #1 -: Февруари 23, 2014, 12:55:24 pm »
 ГРОБЪТ НА ЦАР ИВАН ШИШМАН И ВЕРОВАНИЯ ЗА ПОСЛЕДНИЙ

http://liternet.bg/folklor/sbornici/shapkarev_2/predania/15.htm
« Последна редакция: Февруари 25, 2014, 11:40:44 am от BayStan4o »
Живей така че и мъртвите да ти завиждат,съдбата разполага ние предполагаме.

Неактивен topor

  • ЕДИНАК
  • ******
  • Публикации: 547
  • Рейтинг: +94/-2
  • Пол: Мъж
Re: Иван Шишман
« Отговор #2 -: Февруари 23, 2014, 04:55:41 pm »
http://liternet.bg/folklor/sbornici/shapkarev_2/predania/14.htm - ЦАРЕВИТЕ КЛАДЕНЦИ И ПОГИНВЕНЬЕТО НА ЦАРЯ ИВАН ШИШМАНА ПОСЛЕДНИЙ

http://liternet.bg/folklor/sbornici/shapkarev_2/predania/15.htm - ГРОБЪТ НА ЦАР ИВАН ШИШМАН И ВЕРОВАНИЯ ЗА ПОСЛЕДНИЙ

http://liternet.bg/folklor/sbornici/shapkarev_2/predania/16.htm - ЦАРСКИТЕ ДРАГОЦЕННОСТИ ВЪВ ВИРА КАРАГЬОЛ И ВЕРОВАНИЯТА ЗА ПОСЛЕДНИЙ

Неактивен galirath

  • търси, но не намира
  • София
  • ХАЙДУТИН
  • *
  • Публикации: 187
  • Рейтинг: +78/-1
  • Пол: Мъж
  • Skype: galirath
Re: Иван Шишман
« Отговор #3 -: Февруари 23, 2014, 10:13:54 pm »
Информация относно 2рата и 3тата легенди е съобщена от един от прадедите ми, лека му пръст. Пиши на лични ако искаш подробности.  cdgvd
Дори най-слабите от нас, са по-силни от най-силните сред тях !!!

Неактивен Anubis

  • София
  • ХАЙДУТИН
  • *
  • Публикации: 138
  • Рейтинг: +30/-1
Re: Иван Шишман
« Отговор #4 -: Февруари 24, 2014, 12:05:36 am »
Има ли някакви доказателства освен тези легенди, че последната битка на Иван Шишман е била край Самоков?

Неактивен rosene66

  • Видин
  • ХАЙДУТИН
  • *
  • Публикации: 84
  • Рейтинг: +30/-2
  • Пол: Мъж
  • Skype: rosene66
Re: Иван Шишман
« Отговор #5 -: Февруари 24, 2014, 01:00:34 am »
Няма,трудни  времена,тъпи феодали ,нещастен народ,който лови сламката.Ако съберете всички легенди,ше излезе че Шишман е първия успешен опит за клониране.Замислете се ,нишо против  легендите.

Неактивен Elation

  • Велико Търново
  • ХАЙДУТИН
  • *
  • Публикации: 90
  • Рейтинг: +37/-0
Re: Иван Шишман
« Отговор #6 -: Февруари 24, 2014, 09:19:20 pm »
Kолеги,последната битка на Цар Иван Шишман,е била до Никополската крепост.Имало е малко селце наречено Средец(заличено почти веднага след смърта на царя),Царя бива подмамен да напусне крепоста в която се е укривал и при бягството му от там бива убит.Исторически е доказано това.
 А тялото му е пренесено и погребано в Габровско или Севлиевско,не си спомням точно местонахождението но го четох в някакъв документ.
Това за местото където е водил последната си битка и е бил убит е потвърдено от видни български историци включително и от професор Б. Димитров.

Неактивен 88877

  • ЕДИНАК
  • ******
  • Публикации: 2216
  • Рейтинг: +681/-8
  • Пол: Жена
  • Nutritur vento, vento restinguitur ignis
Re: Иван Шишман
« Отговор #7 -: Февруари 24, 2014, 11:01:15 pm »
Около 17-18 дни след битката в м. Ровине край р. Арджеш завръщащия се от не много успешния поход срещу Влашко султан Баязид наредил да бъде посечен цар Иван Шишман в Никопол. Там свършва историята и започва легендата. Това е можи би най-популярния български владетел в епохата на турското робство. С неговоти име се свързват местности, крепости. Няколко селища претендират той да е погребан там.




Като дойде в земите на Влахия, Баязид се опълчи срещу воеводата Мирчо. Битката продължи цяла една седмица край бреговете на река Арджеш.16

Сред турците паднаха мнозина избрани между силни­те, както и християнските владетели, между които бяха Кон­стантин Драгаш и крал Марко. Такова безбройно множество копия бе преломено, че настана мрак - нищо не се виждаше от множеството стрели.

Там протече кървава река от безбройните човешки тру­пове, така че и сам Баязид се изплаши и побягна, като иска­ше да премине Дунава.17

Тогава Никополската крепост се владееше от един гос­подин на име Шишман (о, те вече за цар не са го смятали!), който плащаше харадж [васален данък] на нашия господар
За да премине на отсамния бряг, Илдъръм хан поиска ладии от онзи - така и онзи му приготви. След като се озова на отсамния бряг, той накара да доведат гореспоменатия Шишман...18

Баязид беше не само бесен - това беше първото му по­ражение и то от някакъв си влах Мирчо! - Баязид беше и упла­шен: той видя смъртта си - не, не смъртта си, а това, което щеше да му се случи след 7 години: видя позорния си плен - и затова избяга от полесражението; той, който си мислеше, че нищо вече не може да му по­пречи да завладее целия свят, се видя затворен в желязна клет­ка като диво животно и макар да съзнаваше, че това е видение, изкърти зъбите си, за да прегризе въображаемите решетки на клетката; изплашеният човек е най-жесток - и още щом му доведо­ха Шишмана край брега на Дунава, той посегна към ятагана си, но оня покри главата си с бял саван, падна в краката му и зави като жена.

- Що не дойде - попита свирепо Баязид баджанака си, - що не дойде на помощ с войската си, както повелява договорът ни? Как дойде Стефан Лазаревич и се би юнашки под знамето на Мохамеда, как дойдоха Константин Драгаш и Крали Марко и проляха християнската си кръв за правата вяра, ти що не дойде да сразим власите?

Шишман започнал да обяснява на баджанака си, че той всъщност няма никаква армия, че болярите са го изоставили, че народът бяга от него като от чумав, че всъщност са го прогонили от Търново, понеже бил прокълнат, защото бил от майка еврейка, сиреч от рода на палачите Христови.

- Ти, викат ми, жид мръсен, и нашата християнска държава ще разпнеш върху кръста на историята, затова, великий, се крия в Никопол - викал Шишман, - иначе щяха да ме убият в Търново, ти знаеш ли колко български царе са убити в това проклето Търново - повече от десетима, та мене ли ще пожалят? И как да се защитя? Ти чул ли си, великий, да съм провел поне една битка - как да я проведа, с какво, като нямам войници, те и сърбите ме врънкаха, и тъстът ми Лазар, помогни ни, вика, бе Шишмане! - с какво да им помогна, като нямам ни един войник, и на тебе как да помогна - повярвай ми, великий!

Но великият Баязид не му повярвал (както няма да по­вярват и нашите историци), Шишман пак надянал на врата си белия саван на покаянието, пак залазил на колене и пак зацелувал самоотвержено краката на падишаха, мигал на парцали и молел за милост, надявал се, милият, Баязид да се смили, „нали сме баджанаци, пък и вуйчо, казват, че съм му бил", но Баязид не бил милостив като баща си Мурад и както Шишман се бил проснал ничком по очи пред него, замахнал с ятагана си и...

И му отсякъл главата - както пише кратко във въпрос­ната турска летописна бележка.

Но понеже очите на отсечената глава продължавали да мигат и да го гледат умоляващо, Баязид се ядосал и ритнал главата, тя се търкулнала надолу по стръмния бряг и пльосна­ла в мътните води на Дунава, течението я завъртяло насам-натам, после я понесло на­долу, все по на изток, все по на север...

Било 3 юни 1395 година.

Безславна смърт за един цар на една славна (някога) държава - ще рече всеки и ще е прав да го рече с болка, и тази болка, причинена от унижението, ни кара да лъжем, скъпи мой читателю.

Защото патриотично е да се разказва, че българският на­род героически се е съпротивлявал срещу поробителите, че царят му се е сражавал геройски - както се пее в песните:

Откак се е, мила моя майно ле, зора зазорила,
оттогаз е, мила моя майно ле, войска провървяла,
кон до коня, мила моя майно ле, юнак до юнака,
войвода им, мила моя майно ле, сам цар Иван Шишман -

дори народният певец, мила моя майно ле, е бил прину­ден от мъка да лъже, да измисля царя си такъв, какъвто му се е искало да бъде, че и народа си, защото е нямало, мила моя майно ле, ни кон до коня, ни юнак до юнака...

В нашата история има един друг свръхпарадоксален слу­чай. Кой не знае песните за Крали Марко, дето с единия си крак бил стъпил на Хемус, с другия на Пирина; Марко Кралевити, дето ден през ден убивал ту Муса Кеседжия (това, между другото, е единият от синовете на Баязид), ту троица арапи, ту освобождава ден през ден по три синджира роби; Марко Вълкашинов, дето „одил ми йе вов Анадола да са бий с турци яничари" - стотици песни у нас и още толкова песни се пеят в Сръбско за този нечуван юнак, а истината е отчайващо друга: хич не ми йе одил Марко вов Анадола да са бий с турци яничари, ами ми йе одил да бий чело пред султана, защото му йе бил най-послушният васал и хич не погива Марко в бой с турци анадолци на Косово поле, ами загива, както видяхме, в полето Ровене край Крайова, помагайки на тур­ците да завладеят Влашко.

Народът обаче го възпява, обезсмъртява този лъжегерой и предател, а истинските герои, онези, които наистина са се сражавали срещу турците анадолци и наистина са за­гинали на бойното поле - тях народът е захвърлил в тъмна­та бездна на своята памет.

Случаят е известен, умни хора са го обяснили на по-простите: това е отказ да се приеме неприятната действи­телност, желаното се приемало за действително и т.н., и т.н.

Друго ме тревожи мен обаче - тези странни историчес­ки мистификации се повтарят и сега пред очите ни: бивши­те сатрапи взеха да се правят на светци, васалите им се провъзгласяват за жертви на диктатурата, блюдолизците се изкарват борци за демокрация, мижитурките пък били конспиратори, а доносниците - национални герои.

И нищо чудно някой ден народът да възпей по стар навик точно тези юнаци, нищо чудно някой ден да осъмнем с нов Крали Марко.

Така е, мили читателю, в историите пише само за царе и тук-там за предатели, останалите хора потъват в оня бези­менен кюп, наречен народ, споменаван сегиз-тогиз в исто­рията като: „тръгнала толкова хилядна армия", или: „на бойното поле лежали еди-колко си хиляди трупа".

Вярно е, че мъжки се е сражавал Ямбол, отбранявала се и София, сражавала се е Цепина, Раковица и Баткун, и Търно­во, както видяхме, отчаяно се отбранявало, и Ловеч, и Момина вода, казват, са се сражавали, сражавали са се навярно и много други градове, градчета и селца, вечная памятъ Семиру, Йончу, Добромиру, Иваному и вси с ними мужествовавше на безбожния турки и кровъ пролять по православной вере християнской!19, но всички те са се сражавали поотделно, поединично, всеки сам за себе си, нямало е общодържавна съпротива, все­ки се мъчел да спаси сам своята кожа, а повечето доброволно са се предавали - като ония градчета, помниш ли ги, читателю: Аетос, Месемврия, Ахтопол, Анхиало, Пиргос, Аполония и прочие, и прочие, които, щом се зададял завоевател (или освободител), сами отваряли вратите на крепостите си и се предавали, след­вайки максимата, че ако искаш да оцелееш, не трябва да се сражаваш, а да се предаваш, така май и целият наш народ, като се задали турците, е последвал тази подла мъдрост - и сме оцелели...

Е, не е героично, нямали сме славна битка, битка на жи­вот и смърт, с която да се гордеят поколенията и да викат: пад­нали сме под робство, но геройски; нямаме Черномен и Плочник, нямаме Косово, нямаме Ровене; албанецът Скендербег в продължение на 24 години бра­нил отечеството си и 8 пъти разбивал турските армии; последният император на Византия Константин XI се сражавал като прост войник със сабя в ръка пред вратите на Константинопол - разпознали съсечения му труп по червени­те ботуши и султан Мехмед II Завоевателя заповядал да се погребе с царски почести близо до джамията Вефа под един камък без надпис, под сянката на една върба; просто канди­ло, масло за което се доставя от правителството, и сега се пали всяка вечер над гроба.20

Къде е нашето кандило? Пред кого да преклоним глава? На кого да се помолим? С какво да се утешим? С кого да се похвалим? Кого да дадем за пример на децата си - как се уми­ра за отечеството?

Къде е нашият Константин? Къде е нашият Скендербег? Къде е нашият Лазар? Къде е нашият Мирчо или нашият Твърдко?

Отсечената глава на нашия последен български цар се носи надолу по течението на Дунава и уплашено мига срещу звездите, носи се все по на изток, все по на север към делтата на великата река - отива натам, откъдето преди 700 години бе дошъл хан Аспарух, Белият конник, който заби меча си сред мъртвото поле, там, където сега бездомни кучета препикават руините на Плиска, и рече:

- Тук ще бъде България!

А България вече не съществуваше. Обезглавена, мигаше срещу звездите...

------------------------------

1 Из споменатата безименна „Българска хроника".

2 Верски поголовен данък, плащан от всеки мъж немюсюлманин, навършил 15 г.

3 Васален данък.

4 Из „ Удивителни събития " на Хюсеин (XVII в.), висш османски сановник.

5 Из безименната „Българска хроника".

6 Из „Удивителни събития" от Хюсеин.

7 Също из „Удивителните събития".

8 Из безименната „Българска хроника".

9 Константин Иречек „История на българите".

10 По този начин Баязид станал баджанак на нашия Шишман, който бил женен за другата дъщеря на княз Лазар - Мара.

11 Григорий Цамблак (1364-1420), висш духовник, след падането на Търново Киевски митрополит от 1414 г.

12 Из „Похвално слово за Евтимий" от Григорий Цамблак.

13 Пак Григорий Цамблак, пак там.

14 Пак Григорий Цамблак.

15 Проф. Николай Овчаров „Исторически приноси към старобългарската и старославянската епиграфи-ка", 2006.

16 Из турска летописна бележка от 1451 г.

17 Из безименната „Българска хроника".

18 Из турската летописна бележка от 1451 г.

19 Из Синодика на цар Борил, добавки през XIV и XV век.

20 Васил Златарски „България през ХІV и ХV век”, 1901 г.

 
« Последна редакция: Февруари 24, 2014, 11:09:51 pm от 88877 »
Non de ponte cadit, qui cum sapientia vadit

Неактивен JLyHoXogA

  • София
  • ХАЙДУТИН
  • *
  • Публикации: 81
  • Рейтинг: +12/-2
  • Пол: Мъж
  • Книгата е най-голямото богатство!
Re: Иван Шишман
« Отговор #8 -: Март 17, 2014, 09:55:51 am »
Няма,трудни  времена,тъпи феодали ,нещастен народ,който лови сламката.Ако съберете всички легенди,ше излезе че Шишман е първия успешен опит за клониране.Замислете се ,нишо против  легендите.
Въпросче най-вече към теб, но го пускам тук вместно на ЛС, защото може и други да се включат!

Понеже темата е за Иван Шишман ме интересува нещо за него. Знае ли се нещо за негови наследници или родове-издънки?
Няма по-страшен капан от алчността и по-страшна отрова от завистта!

Неактивен dani

  • Монтана
  • ХАЙДУТИН
  • *
  • Публикации: 155
  • Рейтинг: +66/-2
  • Пол: Мъж
Re: Иван Шишман
« Отговор #9 -: Март 24, 2014, 06:49:00 pm »
Бpавo koлега , преkрасна тема за всичkи koлеги. Пoздрави ...

Неактивен Миткалото

  • София
  • ХАЙДУТИН
  • *
  • Публикации: 98
  • Рейтинг: +35/-5
  • Пол: Мъж
Re: Иван Шишман
« Отговор #10 -: Март 28, 2014, 12:43:48 pm »
Да си призная,проклет да е бащата на Шишман и семето му(от втората съпруга),че изобщо се е оженил за втората  и от там тръгват бедите за България.(подробности сега няма да пиша,за да не ме обвинят в анти-хазаризъм"думата е друга,но те всъщност са си хазари")

Но относно гроба на тази хазарска издънка.Дълги години се говореше,че когато разбиват Ботевата чета във Врачанският балкан,последната битка е била в местността Рашов дол(което си е истина)..но там трима от четниците се скрили в една пещера.Ходили дълго из дупката и когато видяли светлина преди да излязат,в изсечени стаи от страни намерили два скелета с две царски корони и много злато.Че било това Шишман и жена му.Вземали си колкото могли да носят и излезли..и като излезли,видели че са на другата страна на Искъра.
После единия заминал за влашко и станал чокой..друг незнам къде си..си оправил живота.
Да,но май са скалъпили тази история за да оправдаят парите си,единият от които е бил Обретанов,синът на баба Тонка..и член на масонска ложа-масон.
А истината за парите е,че това са парите на четата.
Още по-голяма истина е,че Ботев на загива от турски куршум,а го убива другара масон на Никола Обретанов.
И т.н...има инфо за този случай.
Следователно,едва ли там в тези пещери, покрай Искър лежат костите на Шишман....но това дълги години караше много иманяри да търсят тази дупка..и предполагам,още дълги години ще търсят там.


Неактивен художник

  • Търсач на съкровища
  • *
  • Публикации: 7
  • Рейтинг: +2/-0
  • Пол: Мъж
Re: Иван Шишман
« Отговор #11 -: Април 02, 2014, 09:34:41 pm »
Само  не  разбрах  --това  похвално  слово  за  Баязид  ли беше???Откъде  си  сигурен--как  е  загинал Иван  Шишман--там  ли  беше??/или  от  турската  пропаганда--в  стил  златния век!!!А  защо  премълчават  за  многократно  изнасилвания--Баязид --в  Желязната  си  клетка  --от  воините  на ---Тамерланд,,Тимур,,,Аман  от  пораженци---Левски !!!Ботев  !!!или  от  дпс  казаха  да  ги  забравим??А битката  за  Одрин??А  Шипка --идат  кат  Аслани Бягат  кат  посрани --!!Направо  ми  кипна  от  това  плачевно--слово!!!Жалка  работа!!!

Неактивен draculas

  • Пловдив
  • ХАЙДУТИН
  • *
  • Публикации: 57
  • Рейтинг: +22/-0
  • Пол: Мъж
Re: Иван Шишман
« Отговор #12 -: Април 03, 2014, 01:49:05 pm »
Неоспоримо цар Иван Шишман е посечен в Никопол, но за гроба му може да се поспори. Бях чел някъде, че може да е погребан под хълма Трапезица в Търново, което е най-логичното, да бъде върнат в пределите на царството му.
Искай и ще ти се даде! Търси и ще намериш!

Неактивен spasov

  • София
  • Търсач на съкровища
  • *
  • Публикации: 8
  • Рейтинг: +1/-0
  • Пол: Мъж
Re: Иван Шишман
« Отговор #13 -: Април 21, 2014, 02:35:40 pm »
Някой знае ли колко време Шишман е обитавал крепостта до Панчарево и водили ли са битки там?

Неактивен Дънди

  • Габрово
  • Търсач на съкровища
  • *
  • Публикации: 15
  • Рейтинг: +2/-9
  • Пол: Мъж
Re: Иван Шишман
« Отговор #14 -: Април 21, 2014, 08:39:55 pm »
Какво се занимавате с гроба на Шишман. По интересното е, че като вижда на къде отиват нещата, Шишман скрива царското имане. За мястото където е скрито има някакво предание, или легенда. Но е доста заринато, според това което съм чел. Ще трябва ОКМ